„О ПРИСЛУШАЙСЯ, ДРУГ МОЙ...”
Лидия Николаевна Корнейчукова/ Корнеевна Чуковская (1907-1996 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
О, ЗАСЛУШАЙ СЕ, ДРУЖЕ
На Герш Егудин
О, заслушай се, друже, и в тихото ще различиш
грохота на боботеща в нямата шир канонада.
Отдалеч се дочува, че немците влизат в Париж.
В нашта черна непреходна съвест избухват снаряди.
Виждаш – тази световна родина разпъват сред гръм.
Чуваш – юнкерси с вой небесата ни горди разравят.
На площади любими, с които сме често насън,
ние – робите, ние – лъжците, не ще сме наяве.
Ударения
О, ЗАСЛУШАЙ СЕ, ДРУЖЕ
О, заслу́шай се, дру́же, и в ти́хото ште различи́ш
гро́хота на бобо́тешта в ня́мата ши́р канона́да.
Отдале́ч се дочу́ва, че не́мците вли́зат в Пари́ж.
В на́шта че́рна непре́ходна съ́вест избу́хват снаря́ди.
Ви́ждаш – та́зи свето́вна роди́на разпъ́ват сред гръ́м.
Чу́ваш – ю́нкерси с во́й небеса́та ни го́рди разра́вят.
На плошта́ди люби́ми, с кои́то сме че́сто насъ́н,
ни́е – ро́бите, ни́е – лъжци́те, не ште́ сме ная́ве.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Лидия Чуковская
О ПРИСЛУШАЙСЯ, ДРУГ МОЙ...
Гершу Егудину
О прислушайся, друг мой, и ты в тишине различишь
Отдаленное уханье, грохот немой канонады.
Это издали слышится – немцы вступают в Париж.
В черной совести нашей небывшие рвутся снаряды.
Видишь – родину родин они распинают в огне.
Слышишь – „юнкерсам” сдались небесные гордые дали,
Чтобы тех площадей, что любили мы видеть во сне,
Мы – рабы, мы – лжецы никогда наяву не видали.
1940 г.
---------------
Руската поетеса, писателка, публицист, литературен критик и мемоарист Лидия Чуковска (Лидия Николаевна Корнейчукова/ Корнеевна Чуковская) е родена на 11/24 март 1907 г. в Санкт Петербург. Някои от творбите си подписва с псевдонима Алексей Углов. През 1924 г. постъпва в Института по история на изкуствата, но през 1926 г. е арестувана по скалъпени обвинения, че е водила антисъветска пропаганда, и е заточена за една година в трудов лагер в гр. Саратов. Завършва Ленинградския университет (1928 г.). Работи като редактор в различни издания и издателства като „Госиздат”, „Детиздат”, „Новый Мир” и др. Член е на Съюза на писателите на СССР (1947 г.). През 60-те години поддържа позициите на творци-дисиденти като Йосиф Бродски, Александър Солженицин, Андрей Синявски и др., през 1974 г. е изключена от писателския съюз и до 1989 г. над публикациите в родината й е наложена забрана. Авторка е на книги с поезия, проза, публицистика, спомени и творби за деца, сред които „Ленинград – Одесса” (1928 г.), „Повесть о Тарасе Шевченко” (1930 г.), „На Волге” (1931 г.), „История одного восстания” (1940 г.), „Н. Н. Миклухо-Маклай” (1948 г.), „Декабристы, исследователи Сибири” (1951 г.), „Борис Житков” (1957 г.), „В лаборатории редактора” (1960 г.), „Опустелый дом” (1965 г.), „Спуск под воду” (1972 г.), „По эту сторону смерти” (1978 г.), „Софья Петровна” (1988 г.), „Памяти детства” (1989 г.), „Процесс исключения” (1990 г.), „Открытое слово” (1991 г.), „Сверстнику” (1991 г.), „Стихотворения” (1992 г.) и др. Носителка е на много национални и международни литературни награди. Умира на 7 февруари 1996 г. в Москва.